Направо към съдържанието

Белгород Днестровски

Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.

Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Белгород Днестровски
Білгород-Дністровський
град
Знаме
      
Герб
Украйна
46.1833° с. ш. 30.3333° и. д.
Белгород Днестровски
Одеска област
46.1833° с. ш. 30.3333° и. д.
Белгород Днестровски
Белгород Днестровски
46.1833° с. ш. 30.3333° и. д.
Белгород Днестровски
Страна Украйна
ОбластОдеска област
Площ31 km²
Надм. височина28 m
Население57 210 души[1] (2012 г.)
КметАлла Фьодоровна Гинак
Основаване502 г. пр.н.е.
Пощенски код67700 — 67719
Телефонен код+380 4849
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтwww.bilgorod-d.org.ua
Белгород Днестровски в Общомедия

Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ; на украински: Білгород-Дністровський) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.

България при цар Самуил

Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,[2] румънското – Четатя Алба, старите гръцки – Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак, част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273 – 1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[3]

През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като бесарабски българи.

Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.[2]

  • 2001 – 62 300 жители
  • 2009 – 50 452 жители
  • 2011 – 50 296 жители

(2001)